Използването на захранващи кабели има повече от 100 години история

Използването на захранващи кабели има повече от 100 години история. През 1879 г. американският изобретател Т. А. Едисон увива юта върху меден прът и го вкарва в желязна тръба и след това я пълни с асфалтова смес, за да направи кабел. Той прокара този кабел в Ню Йорк и пионер в подземното предаване на енергия. На следващата година британският Каландър изобретява импрегнирани със смола захранвани с хартия захранващи кабели. През 1889 г. британският SZ Ferranti поставя 10 kV импрегниран с хартия изолиран хартиен кабел между Лондон и Дартфорд. През 1908 г. Великобритания изгражда 20 kV кабелна мрежа. Все по-широко се използват захранващи кабели. През 1911 г. Германия започва разработването на кабели за високо напрежение чрез полагане на кабели за напрежение 60 kV. През 1913 г. германецът М. Horchstedt разработва екраниран кабел с фазова компонента, който подобрява разпределението на електрическото поле вътре в кабела и елиминира допирателното напрежение върху изолационната повърхност, което се превръща в крайъгълен камък в развитието на силовите кабели. През 1952 г. Швеция прокара кабели с ултрависоко напрежение 380 kV в северната електроцентрала, осъзнавайки прилагането на кабели с ултрависоко напрежение. До 80-те години на миналия век са произведени UHV захранващи кабели 1100 kV и 1200 kV.